Първият директор:
г-н Велнер
След като една година училището беше ръководено временно от г-жа Брита Кемерер, в София пристигна и първият му Директор.
След шест години, през които Немско училище София се утвърждава, г-н Велнер го напуска. Той успешно поставя ключови моменти в историята на училището като сключването на Училищната спогодба между Република България и Федерална република Германия, провеждането на федералната инспекция и изпращането на първия абитуриентски випуск.
Под неговото ръководство през 2013 година училището получава сертификат за качество „Отлично немско училище в чужбина“. Благодарение на ангажимента му училището става място за среща на културите, на толерантност, самостоятелност и отговорност. През годините интересът към училището се затвърждава, развитието на училището се поощрява и различни цели биват постигнати, насрочени и предприемани.
Г-н Велнер беше Директор, който даваше доверие на екипа си и предоставяше възможност на колегите си да се развиват. Директор, който оставаше спокоен и в екстремни ситуации, директор, който отстояваше вижданията и принципите си.
Сърдечни благодарности за неуморния ангажимент и на съпругата на г-н Велнер - г-жа Маргарита Боу. Тя прекарваше безброй часове в работа над годишника, въведе с голям успех курса по испански език на институт Сервантес и се ангажираше по всички възможни начини за каузите и проектите на училището.
Екипът „Велнер-Боу“ беше истински късмет за училището и със сигурност още дълго ще се усеща липсата им!
текст: А. Райнерс
Откъси от приветствието за първия Годишник на НУ София на Аксел Пюц, почетен председател на управителния съвет на Сдружението на родителите от немско-българското училище за среща на културите София:
„Едва през ноември 2007 г. на среща на немскоговорящите родители с културното аташе на Немското посолство, се роди идеята за създаване на Немско училище в София. Без опит и с нов, несработен екип, още от началото нашето училище беше изправено пред огромен натиск и големи очаквания - както отвътре, така и отвън.
След много успехи и провали през април 2008 г. бяхме готови с рамковите условия, не на последно място и благодарение на подкрепата на немския министър на външните работи, г-н Франк Щайнмайер.
Имахме училищна сграда - стара и нуждаеща се от ремонт.
Имахме гласувано доверие от страна на родителите, които безрезервно вярваха в идеята за немско училище - за едно истинско немско училище - и бяха записали своите деца при нас въпреки неясното правно положение и фактически несъществуващо училище и учители.
Имахме съгласието на Централата за учебно дело в чужбина (ЦУЧ) да подкрепят нашия проект като ни изпратят педагогически съветник.
Освен това, имахме и потвърждение от тях за финансова подкрепа.
Подкрепи ни Немското посолство както и Министерството на външните работи на Германия, които допълнително подпомагаха строителните мероприятия.
През юни 2008 г. след детайлни уточнения идеята ни най-сетне беше приета и от българското Министерство на образованието и науката. Нашите планове предвиждаха първоначално да приемем не повече от 60 деца през първата учебна година. Повишеният интерес обаче ни накара да подготвим допълнителни помещения и учебни кабинети. Така в началото на учебната година посрещнахме 105 ученика и 24 деца в предучилищна възраст.
Резултат, постигнат най-вече чрез всеотдайната работа както на училищното ръководство и администрацията, така и на управителния съвет. Затова бих искал да изкажа моите специални благодарности към моите съратници, колеги и приятели. Без съвместните и денонощни усилия на нашия екип и безбройните извънредни часове нямаше да постигнем този впечатляващ резултат.
Сигурен съм, че нашето младо училище ще утвърди своя успешен модел и ще развива устойчиви решения и концепции по отношение на образованието и възпитанието на нашите деца.”
Когато през февруари 2020г. съобщих на Управителния съвет, че съпругата ми и аз по лични причини ще се върнем в Берлин лятото на 2021г., не подозирах какво ще ни донесат последните 18 месеца.
Последствията на корона пандемията поставиха нашите ученици, техните родители, служителите и учителите ни пред нови, големи предизвикателства.
Справянето с тази ситуация по начин, по който поверените на нашето училище млади хора, от предучилище до абитуриентски клас, да останат в учебния си процес, беше постижение, което е възможно не само с ангажирани преподаватели, а и с усилията на цялата училищна общност.
По тази начин стана ясно, колко много обичат училището си всички, ангажирани в него.
Този положителен опит от последните месеци засилва тъгата в сърцето ми, която се е настанила там заради сбогуването със София, сбогуването с училището, сбогуването с толкова много хора, които бяха до мен/нас тук.
Бихме искали да благодарим на всички. Да благодарим за доверието, да благодарим за подкрепата, да благодарим за хубавите и трудните моменти, да благодарим за опита, да благодарим за това, че можехме да бъдем и да работим тук.
Пожелаваме на цялата училищна общност много успех в справянето с новите предизвикателства, които ще донесе със себе си бъдещото развитие на училището.
Еви и Тико Барц, юли 2021
г-н Барц
Основатели на Сдружението на родителите от немско-българското училище за среща на културите София:
Аксел и Мартина Пюц, Аксел Шиндлер, Райнер Лаубшер, Ралф и Брита Кемерер (първа директорка на НУС), Марк и Васка Майнардус, Мария Шмидт, Евгения Паланкова, Сандра Витка, Клаус Грюневалд, Мирела Торосян, Биргид Сайферт, Константин Мавродийски, Пламен Тенев, Роланд Шмигер, Емил Крепиев, Весела Маргаритова, Алма Клингер, Андреа Епле, Юта Ребушат